Възрожденски къщи

В различните региони на България, през 19 век се строяло по различен начин, но всичко това като цяло носи един и същи дух, условно наречен "Българска Възрожденска архитектура" / по-точно би било да се нарече "Българска класическа архитектура"/ . Тя притежава изключителни качества, които я отличават от всички останали строителни традиции по света и може да се приеме, че отразява характера, културата и манталитета на българския народ като цяло. На това се дължи нейната привлекателност въобще и по-конкретно за нас- българите. Тя явно съответства, макар и по индивидуален начин на "вечните стойности" на човечеството, щом като сгради от 18 и 19 век остават впечатляващо привлекателни и за хора от 21 век.

Имаме ЗАПАДНА КЪЩА / Монтанско и Врачанско/, СЕВЕРНО БАЛКАНСКА КЪЩА /Тетевен , Троян , Трявна , Елена/, КАМЧИЙСКА КЪЩА / Котленска/, ЧЕРНОМОРСКА КЪЩА, СТРАНДЖАНСКА КЪЩА, КАРЛОВСКА КЪЩА, ПЛОВДИВСКА КЪЩА , РОДОПСКА КЪЩА , САМОКОВСКА и ПИРИНСКА КЪЩА, като всяка  има и свои подразновидности. Някои от тях се различават по начина на градеж и използваните материали, други - по начина на третиране на архитектурния вид, трети - по начина на организация на пространствата за живеене. Една къща обикновено е съвкупност от трите вида особености.

Цариград е основният център на влияние по това време . Жилищните сгради в него по традиция са се строяли изключително от български майстори, предимно от Македония / Дебър /, които са били главните строители - гурбетчии в европейската част на Османската империя. По- късно там се появяват и майсторите от Тревненско. Най-големите и най-хубавите сгради на тепетата в Стария Пловдив, /както и някои от копривщенските / са строени от майстори от Цариград, специално доведени от там за строежа, за да ги построят по еталона на тогавашната столична архитектура .

След Освобождението става модно да се строи по европейски и българинът обръща гръб на своята строителна традиция и се отчуждава от собствената си култура. Резултатът е това , което виждаме през последните 100 години като строителство в България. Даже и хубаво направените къщи, които впечатляват със своето майсторство, красота и индивидуалност, стоят някак чуждо в България и не носят нищо от духа на сградите в Пловдив , Копривщица , Жеравна , Трявна и др. Традицията е прекъсната, приемствеността е като отрязана с нож. Строителните похвати и строителните методи са загубени безвъзвратно. С появата на новия материал - бетона , на новите промишлени методи на изграждане, вече за нищо такова не може да се говори. Към това трябва да се прибави и грандоманията на последните десетилетия, на която още робуваме  и картината се получава такава, каквато е в момента пред очите ни. Съвременните архитекти и инженери по един или друг начин изразяват философията на "промишлената естетика" / както ги учат в университета / и за тях една сграда колкото е "по-високотехнологична ", толкова е по-красива.

Заедно с това се вижда, че тази модерна архитектура, дори и добре направена, е по особен начин  агресивна, дисхармонична и до някъде нечовешка . Тя респектира и впечатлява, но не предразполага и не привлича. Ако една сграда трябва да стои хармонично, както в околната среда, така и спрямо хората около нея и в нея, а също и по отношение на съседните си сгради, то определено тази архитектура не е такава. И тук идва очевидният контраст със старата българска архитектура, както като отделни сгради, така и като цели населени места. Хармонията, човечността, предразполагащото присъствие, неповторимостта на впечатлението  не подлежат на съмнение и няма човек, който да не ги усети . Също така е очевидно, че те изразяват българския характер в неговите най-ценни черти и добродетели . Така, заедно с все по-засилващата се носталгия по класическото българско време / което може би е израз на едно ново възраждане на българския дух и характер/ идва и едно все по-засилващо се отрицателно отношение към изкуствените материали / бетона , стоманата , стъклото / както по естетически причини, така и по здравословни и дори психологически причини.

В този смисъл бетонът и другите модерни строителни материали са материали на 20, а не на 21 век. Материали на една епоха, в която човек се чувстваше призван да завладее и господства над природата, а не да се хармонизира и да съжителства с нея като част от самата нея. И ето че заставаме пред необходимостта да възродим , макар и по нов начин това, което някога сме загубили и на което сме обърнали гръб. В началото архитектите ще се съпротивляват поради своите нагласи и ще предлагат решения, които ще бъдат или далеч от очакваното, или съдържащи само формални елементи от българската архитектура / което се нарича кич/. Необходимо е архитектът да се потопи и вътрешно да се приобщи към духа и философията, скрити зад формата на българската архитектура и после да я преосмисли и да я изрази по начин адекватен на сегашното време и съвременните начини на живот. Това би било много трудно в началото и много архитекти упорито биха твърдяли, че не може да се направи една къща , която едновременно да е съвременна по организация и българска възрожденска по дух . Да се надяваме , че с времето и под натиска на общественото мнение, както и под въздействието на убедителните успешни примери за това, нещата са започнали да се променят в тази посока.